Obraz Turka osmańskiego — między mitem, historią a przekładem (na marginesie dwóch powieści historycznych Wery Mutafczijewej)

• Authors: Kovacheva Adriana

Title variants

BG

Образът на Османеца — между мита, историята и превода (за два исторически романа на Вера Мутафчиева)

EN

Representations of Ottoman Turks — between myth, history and translation (about two historical novels of Vera Mutafchieva)

• Languages of publication: PL

Abstracts

BG

.В настоящата статия са поставени два основни проблема. Първият е свързан със ситуирането на повествователната стратегия на представяне на османеца в романите "Случаят Джем" и "Последните Шишмановци" в рамките на българския исторически и литературен контекст от 60-те и 70-те години на ХХ век. Образите на мюсюлманите и турците в историческите романи на Вера Мутафчиева не могат да бъдат разглеждани без контекста на възрожденската и фолклорна традиция на представяне на османските турци. В така начертаните аналитични контекстови полета се очертават три важни конфликтогенни теми, чиeто пресъздаване може да послужи като критерий за оценка на полския превод на романа "Случаят Джем" — темата за Изтока и Запада, темата за многоетничността в Османската империя и темата за българските стереотипи за турците, исляма, за епохата на османско управление и за собствената национална идентичност. Вторият засяга полския прочит на горепосочените романи на Мутафчиева, изразен в превода. Анализът на някои значими детайли показва, че в полската езикова версия образът на османските турци не следва акцентите на оригинала и елиминира неговите локални начения, а следователно — нивелира заложените в него ключови за интерпретацията му конфликти и противоречия.

EN

This paper raises two main questions. The first one is how to situate the strategy of representation of Ottoman Turks in historical novels of Vera Mutafchieva "The Djem Affair" and "The Last Shishmans" in the frames of bulgarian historical and literary context of the ‘60s and ‘70s of the 20th century. It is not possibile to describe this strategy without reference to the impact of folklore and nineteenth century tradition of representing the Muslims and Turks. In this context fields three themes that causes conflicts are distinguished and their interpretation in the translation of the novel could be used as a criterium for the translation’s evaluation. These themes are the notion of East and West, the topic of multiethnicity in Ottoman Empire and bulgarian stereotypes of Turks, Islam and national identity. The second question is how the Polish translator interpreted above mentioned historical novels of Mutafchieva. The analysis of some important details shows that the polish translation of "The Djem Affair" do not follow original emphases and thus eliminate some local meanings of the novel, which means that it obliterates some of its key conflicts and contradictions.

Keywords

PL

Vera Mutafchieva; mit; historia i przekład

EN

Vera Mutafchieva; myth; history and translation

• Publisher: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego
• Journal: Przekłady Literatur Słowiańskich
• Year: 2011
• Volume: 2
• Issue: 1
• Pages: 61-79

Dates

published

2011-01-01

Contributors

author

Kovacheva Adriana

• Instytut Filologii Słowiańskiej, Uniwersytet Adama Mickiewicza w Poznaniu

References

• Aleksandrowa, Nadeżda. „Съседът като „друг” или „другият съсед” на българите. Поглед върху периодиката на Възраждането.” Балканските идентичности в българската културa. Ed. Н. Аретов. Sofia: 2003.
• Angelov, D. „Character of „the Other” in Bulgarian Folk Songs.” Bulgarian Ethnology 1—2 (1997).
• Аретов, Н. „Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX—XX век).” Балканските идентичности в българската културa. Ed. Н. Аретов. Sofia: 2003.
• Codol Jean-Paul, P. Tap. „Avant-propos un dynamique personnel et identités sociales.” Revue Internationale de Psychologie Sociale 2 (1988).
• Dąbek-Wirgowa, Teresa. Historia literatury bułgarskiej. Zarys. Wrocław: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1980.
• Dimitrov, Strasimir. „Ottoman Studies in Bulgaria after the Second World War”. Balkan Studies 1 (2000): 29—58.
• Dinekow, P. O bułgarskiej literaturze, folklorze i związkach z Polską. Tłum. D. Tomczyk-Baszkiewicz. Warszawa 1977.
• Grozdew, Georgi. „Паметта срещу доноса. За „Случаят Джем” и Вера Мутафчиева отново.” Електронно списание LiterNet 8 (2009).
• Igow, Swetlozar. Кратка история на българската литература. Sofia: 1996.
• Kaburow, Dimitr. „Не-некролог за Вера Мутафчиева.” Капитал 23 (2009).
• Kalaga, Wojciech. „Efekt teorii: przekład — interpretacja — etyka.” Przekład artystyczny a współczesne teorie translatologiczne. Red. Piotr Fast. Katowice: Śląsk, 1998.
• Nowosad, A. „Prawo do domu. Kilka aspektów z bułgarskiej literatury mniejszościowej.” Literatury słowiańskie po roku 1989. T. 4: Mniejszości. Red. M. Dąbrowski. Warszawa: 2005.
• Szűcs, J. Trzy Europy. Tłum. J.M. Kłoczowski. Lublin: 1995.
• Todorova, Maria. “Conversion to Islam as a trope in Bulgarian historiography, fiction and film.” Eurozine 4 Nov. 2003.
• Todorova, Maria. Bałkany wyobrażone. Tłum. P. Szymor, M. Budzińska. Wołowiec: Czarne, 2008.
• Vrinat-Nikolov, Marie. „Българският роман в преломните 50 и 60 години на XX век — среща на историята, догматизма и художествената измислица.” Електронно списание Liter-Net 1 (2003).
• Vrinat-Nikolov, Marie. „Образът на „турчина” в българската проза от XIX и XX век: Тема и вариации по един мит на балканската национална идентичност.” Балканските идентичности в българската културa. Red. Н. Аретов. Sofia: 2003.
• Żeczew, Tonczo. Българският великден или страстите български. София: 1975.
• Zieliński, Bogusław. „Wschód i Zachód w „Rycerzu” Wery Mutafczijewej”. II Kolokwium slawistyczne polsko-bułgarskie. Red. J. Świdziński, T. Zdancewicz. Poznań: 1991. 209—221.
• Zieliński, Bogusław. Serbska powieść historyczna. Studia nad źródłami, ideami i kierunkami rozwoju. Poznań: Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, 1998.

Identifiers

ISSN

1899-9417