2013 | 4 | 1 | 208-223
Article title

Paradoksy antologizacji poezji polskiej w przekładach na język bułgarski

Title variants
Парадокси на антологизацията на полската поезия на български език
The Paradoxes of Polish Poetry’s Anthologising in Bulgarian Language Translations
Languages of publication
В настоящата статия разглеждам два парадокса, свързани с редакцията на антологията Съвременни полски поети, които са свързани със съществуващите сред българските читатели и изследователи-специалисти стереотипи за полската поезия. Първият е свързан с утвърждаването на приетия още от Боян Пенев в неговата антология от 1921 година модел на въобразения читател, който ограничава възможностите за сравнителен прочит на предлагания материал. Вторият парадокс е несъответствието между декларираното в увода на антологията желание да се изяснят взаимовръзките между литературните явления от периода преди и след Втората световна война и действителното премълчаване на ролята на авангарда за развитието на полската поезия. Този парадокс е предизвикан от опита да се наложат стереотипизирани представи за поетиката и идеологията на литературния авангард като историческо яваление.
This article explores two paradoxes related to the concept of the Anthology of Contemporary Polish Poets that are associated with stereotypes about Polish poetry which exists amongst Bulgarian readers and researchers. The first paradox is related to the establishment of a model of the reader, introduced by Boyan Penev in his anthology from 1921, which limits opportunities for comparative reading of the proposed anthologized material. The second paradox is the discrepancy between the statements made in the introduction to the anthology that the relationships between literary phenomena of the periods before and after the Second World War will be clarified and elaborated and the actual omission of the role of the vanguard in the development of the Polish poetry. This paradox is caused by attempts to impose stereotyped notions of poetics and ideology of the literary avant-garde in the time the anthology was published.
Physical description
  • Balcerzan, Edward. Poezja polska w latach 1939—1965. Ideologie artystyczne. Warszawa: Wydawnictwa Szkolne i Pedagogiczne, 1988.
  • Banta, Martha. „Why Use Anthologies? or One Small Candle Alight in a Naughty World.” American Literature 2 (1993).
  • Even-Zohar, Itamar. „Miejsce literatury tłumaczonej w polisystemie literackim.” Współczesne teorie przekładu. Antologia. Red. Piotr Bukowski, Magda Heydel. Kraków: Wydawnictwo Znak, 2009. 195—205.
  • Jaworski, Stanisław. Awangarda. Warszawa: Wydawnictwa Szkolne i Pedagogiczne, 1992.
  • Język — stereotyp — przekład. Red. Elżbieta Skibińska, Marcin Cieński. Wrocław: Dolnośląskie Wydawnictwo Edukacyjne, 2002.
  • Lefevere, André. „Ogórki Matki Courage.” Współczesne teorie przekładu. Antologia. Red. Piotr Bukowski, Magda Heydel. Kraków: Wydawnictwo Znak, 2009. 224—246.
  • Lefevere, Andre. Translation, Rewriting and Manipulation of Literary Fame. London—New York: Routledge, 1992.
  • Naaijkens, Ton. „The World of World Poetry. Anthologies of Translated Poetry as a Subject of Study.” Neophilologus 90 (2006). 509—520.
  • Price, Leah. The anthology and the rise of the novel. From Richardson to George Eliot. Cambridge: Cambridge University Press, 2000.
  • Riding, Laura, Robert Graves. A Pamphlet Against Anthologies. London: Doubleday, Doran&company, 1928.
  • Stereotypy w literaturze (i tuż obok). Red. Włodzimierz Bolecki, Grzegorz Gazda. Warszawa: Instytut Badań Literackich PAN, 2003.
  • Tokarz, Bożena. Spotkania. Czasoprzestrzeń przekładu artystycznego. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2010.
Document Type
Publication order reference
YADDA identifier
JavaScript is turned off in your web browser. Turn it on to take full advantage of this site, then refresh the page.