Родовата памет в българската култура – традиция и съвременност

• Authors: Małgorzata Marczak
• Languages of publication: RU

Abstracts

RU

Статията е посветена на родовата памет в българската култура и нейната роля и при- съствие в съзнанието на съвременните българи. Текстът разглежда днешното функ- циониране на родовата памет не като определено количество информция, придобита от разкази и изследване на миналото, а като налична и непрекъснато обновяваща се духовна ценност, като тезите се обосновават от изказвания и нагласи, почерпани от български интернет форуми, и от други инициативи в глобалната мрежа. Целта на статията е да се установи каква роля играе днес родовата памет за българите и дали съвременното общество я възприема като важна част на модерната колективна иден- тичност. Представените разностранни присъствия на родовата памет сред днешните българи позволява да се направи заключението, че въпреки пълното отмиране на патриархалния модел и съвременните предизвикателства към семейната институция, родовата памет продължава да бъде възприемана като ключов компонент от идентич- ността на модерния българин. Тя функционира не само като набор от исторически сведения, но и като морален коректив и ангажимент пред съвременните поколения.

EN

The topic chosen for the article concerns the aspect of ancestral memory and its function in traditional and modern Bulgarian culture. The aim of the article is to define the role of ancestral memory in the life of contemporary Bulgarian society. The author tries to answer this question by analysing the source material such as ethnographic research focused on the traditional model of family and ancestral memory. To achieve a larger overview of the topic, some well-known literature texts have been taken into account, such as ‘The Gerak Family’ (1911) by Elin Pelin, which shows the process of modernization of the Bulgarian society and the disappearance of the patriarchal family model, and ‘The Iron Oil Lamp’ by Dimitar Talev (1952). These texts form the basis of the research on the modern approach to ancestral memory. To find out what proportion of contemporary Bulgarian society has ancestral memory, the author has been looking at Internet forums and TV programmes. Due to the fact that ancestral memory is a broad concept, the starting point for all sources was traditional family, which is treated as a fortress with exceptionally deep and strong roots. It is a place where people care about and protect moral and spiritual values as well as transmit them to the future generation. The information about the creation of a village or even the history of Bulgaria are often included in these stories. The analysis of the sources shows that ancestral memory is very important for modern Bulgarian citizens and the history and tradition connects them regardless of where they live. The preservation of the memory of ancestors is a kind of spiritual nourishment and this knowledge can be a starting point for the search of identity and self-discovery.

PL

Celem artykułu jest określenie roli pamięci rodowej we współczesnym społeczeństwie bułgarskim w kontekście jego kultury. Podstawę źródłową stanowią przede wszystkim badania etnograficzne oraz literatura piękna (Gerakowie Elina Pelina jako tekst „graniczny” dla przemian w modelu rodziny bułgarskiej). Dla uzyskania pełnego obrazu pamięci rodowej zostały również wzięte pod uwagę wypowiedzi Bułgarów o zachowaniu pamięci rodowej, pochodzące z forum internetowego. Za punkt wyjścia przyjęto opowieści związane z powstaniem rodów. Rodzina w kulturze bułgarskiej jest uznawana za twierdzę o wyjątkowo głębokich i silnych podstawach. Zadaniem rodziny jest pielęgnowanie tradycji i systemu wartości oraz przekazywanie ich kolejnym pokoleniom. Z tego względu zachowane przekazy rodowe stanowią najbogatsze źródło wiedzy na temat przodków. W przekazach odnajdujemy także informacje o powstawaniu osad i inne opowieści z historii Bułgarii. Duża liczba informacji znajdujących się w przekazach zdaje się potwierdzać zarówno wieloaspektowość zagadnienia pamięci rodowej, jak i jej ważną funkcję we współczesnej kulturze Bułgarii (o czym świadczą wypowiedzi użytkowników forów internetowych). Pamięć o przodkach jest zatem istotnym źródłem wiedzy w poszukiwaniu źródeł tożsamości współczesnych Bułgarów.

Keywords

RU

PL

• Publisher: Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej
• Journal: Acta Humana
• Year: 2014
• Volume: 5

Dates

published

2014

online

2015-05-20

Contributors

author

Małgorzata Marczak

References

• Динеков П., Братя Миладинови в историята на българската фолклористика, [в:]
• Български народни песни, ред. Б. Мавродинов, София 1981.
• Куманов Г., Родовата памет като извор на информация за културните комуникации
• в Северозападните Родопи, „Български фолклор” 2005, No 3.
• Мицева Е., Параметри на родова памет, Български фолклор” 2005, No 3.
• Папулова-Грибъл Л., Устна история, писан текст, вторична устност. Автобиогра-
• фични спомени на две българки – емигрантки в САЩ, [в:] Фолклор, традиции,
• култура, ред. С. Бояджиева, Д. Добрева, С. Петкова, София 2012.
• Родова памет и фолклорна култура, ред. М. Елчинова, София 2005.
• Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 58: Народна проза от Благоев-
• градски окръг: нови записи, ред. Л. Даскалова [et al.], София 1985.

Identifiers

DOI

10.17951/ah.2014.5.139