Афективното естество на реализма – за не-човешките субекти в прозата на Вилхелм Мах

• Authors: Adriana Kovacheva

Title variants

EN

The Affective Nature of Realism – on Non-Human Subjects in Wilhelm Mach’s Prose

Abstracts

EN

The article examines the problem of the special place occupied by the prose writer Wilhelm Mach in the Polish literary field in the 1960s, when it was suggested that the novel had mainly cognitive functions. Mach does not openly oppose this tendency, but his work is concerned with the question what makes literature an experience. The article traces the development of this problem in Mach’s work, focusing on novel scenes and episodes of killing or torturing domestic animals in which the writer’s mechanism for depicting affects plays a key role. Their analysis shows that, according to Mach, a literary work works when it transmits affects and demonstrates the ultimate possibilities for their expression. The article tests the hypothesis that Wilhelm Mach’s search for affective realism can be seen as a counterpoint and context to Blaga Dimitrova’s fiction.

PL

Статията разглежда мястото на творчеството на Вилхелм Мах през 60-те години на ХХ век в полската проза, когато се смята, че романът има основно познавателни цели. Мах не се противопоставя пряко на тази тенденция, но основният проблем, който го интересува, е какво превръща литературата в преживяване. Статията проследява развитието на този въпрос в творчеството на писателя, съсредоточавайки се върху епизоди и фрагменти от неговата проза, в които са описани мъчения и убийства на домашни животни. Тези сцени показват основните механизми за предаване на афекти в прозата на Мах. Техният анализ показва, че според писателя литературата работи тогава, когато е в състояние да предаде афекта и да създаде условия за неговото пълно изразяване. Поставена е хипотезата, че афективният реализъм, който търси Мах, може да бъде четен като контекст и контрапункт за прозата на Блага Димитрова.

Keywords

EN

realism; affect; ecocriticism; Blaga Dimitrova; Wilhelm Mach

PL

реализъм; афект; Блага Димитрова; Вилхелм Мах

• Publisher: Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu
• Journal: Poznańskie Studia Slawistyczne
• Year: 2021
• Issue: 21
• Pages: 127-139

Dates

published

2021

Contributors

author

Adriana Kovacheva

• Adam Mickiewicz University in Poznan

• https://orcid.org/0000000259278117

References

• Литература Антов, П. (2019). Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми; критика на политическото. Станев и Хайдегер. София: Books4all. БИА, ф. 904, а.е. 18, л. 33–35.
• Дневниците на Петър Динеков – Български исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.
• Фадел, М. (2010). Животното като литературна провокация. „Анималистиката“ на Емилиян Станев. София: Сиела.
• Мах, В. (1956). Яворовият дом. Прев. А. Ганчева-Зографова. София: Народна култура.
• Мах, В. (1966). Агнешка – дъщерята на Колумб. Прев. Д. Икономов. София: Народна култура.
• Мах, В. (1960). Животът – големият и малкият. Прев. В. Смоховска-Петрова. София: Народна култура.
• [Antov, P. (2019). Animalistikata na Emiliân Stanev. Biopolitičeski i filosofski problemi; kritika na političeskoto. Stanev i Hajdeger. Sofiâ: Books4all. BIA, f. 904, a.e. 18, l. 33–35.
• Dnevnicite na Pet″r Dinekov. – B″lgarski istoričeski arhiv na Nacionalnata biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodij” – Sofiâ.
• Fadel, M. (2010). Životnoto kato literaturna provokaciâ. „Animalistikata“ na Emiliân Stanev. Sofiâ: Siela
• Mah, V. (1966). Agneška – d″ŝerâta na Kolumb. Prev. D. Ikonomov. Sofiâ: Narodna kultura.
• Mah, V. (1956). Âvoroviât dom. Prev. A. Gančeva-Zografova. Sofiâ: Narodna kultura.
• Mah, V. (1960). Život″t – golemiât i malkiât. Prev. V. Smohovska-Petrova. Sofiâ: Narodna kultura].
• Bennett, J. (2014). Wnętrza, zewnętrza: trauma, afekt, sztuka. Przeł. A. Kowalcze-Pawlik. В: Pamięć i afekty. Red. Z. Budrewicz, R. Nycz, R. Sendyka, Warszawa: Wydawnictwo IBL PAN, с. 145–179.
• Berlant, L. (2008). Intuitionists: History and the Affective Event. „American Literary History“ no 4 (20), с. 845–860, https://doi.org/10.1093/alh/ajn039.
• Braidotti, R. (2014). Po człowieku. Przeł. J. Bednarek, A. Kowalczyk. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN.
• Burek, T. (1966). Ogromny fragment: uwagi na marginesie lektury księgi zbiorowej „Z problemów literatury polskiej XX wieku”. „Kultura i Społeczeństwo“ nr 4, с. 263–272.
• Deleuze, G. (2018). Spinoza filozofia praktyczna. Przeł. J. Brzeziński. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN.
• Freud, S. (1998). Pisma społeczne. Przeł. A. Ochocki, M. Poręba, R. Reszke. Warszawa: Wydawnictwo „KR“.
• Haraway, D. (2012). Manifest gatunków stowarzyszonych. Tłum. Joanna Bednarek. В: Teorie wywrotowe. Antologia przekładów. Red. A. Gajewska, Poznań: Wydawnictwo Poznańskie, с. 241–260.
• Kijowski, A. (1971). Nieproszona odpowiedź na ankietę „Polityki“. „Twórczość“ nr 4. Mach, W. (1954). Doświadczenia i przypadki. Opowiadania, essaye, reportaże i felietony 1945–1953. Warszawa: Wydawnictwo „Czytelnik“.
• Mach, W. (1961). Góry nad czarnym morzem. Warszawa: Wydawnictwo „Czytelnik“.
• Mach, W. (1967). Rdza. Warszawa: Wydawnictwo „Czytelnik“. Maciąg, W. (1970). Sprawa literatury. Poznań: Wydawnictwo Poznańskie.
• Markiewicz, H. (1998). Polskie teorie powieści. Od początków do schyłku XX wieku. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN.
• Markowki, M. P. (2012). O reprezentacji. В: Kulturowa teoria literatury. Główne pojęcia i problemy. Red. M. P. Markowski, R. Nycz, Kraków: Universitas, с. 287–335.

Identifiers

DOI

10.14746/pss.2021.21.7

Biblioteka Nauki

2046618